Лале (Tulipa) е род покритосеменни растения от семейство Кремови (Liliaceae).
Включва около 150 вида тревисти растения, разпространени в Южна Европа, Северна Африка, Близкия изток и Централна Азия с най-голямо разнообразие в Памир, Хиндукуш и степните области на Казахстан. Лалетата се отглеждат масово като декоративни растения, като повечето култивирани подвидове, хибриди и култивари са базирани на вида Tulipa gesneriana.
Раzмножават се чрез луковички. Дивите лалета се култивират, за да бъдат отгледани градинските лалета. В продължение на повече от 400 години са добити няколко хиляди сорта лалета.
Първите писмени сведения за тях са от ХІ-ХІІ век. Открита е рисунка на лале в библейски ръкопис от това време. На Изток казват: „Това цвете няма аромат, както паунът – песен. Така лалето се е прочуло с прекрасните си цветове, както паунът с необикновеното си оперение“. Немалко предания са дошли до нас от древните векове.
Историята на отглеждането започва от Персия, където цветето отначало се е наричало „дюлбаш“, т.е. тюрбан. По-късно Хафиз казва: „С неговата девствена прелест не може да се сравнява дори и розата“.
От Персия лалето попада в Турция където веднага става султански любимец. Султаните са имали в градините си цели килими от цветя. Вечер, когато става тъмно, по време на устроените пиршества под открито небе, пускали костенурки между цветята. На гърбовете им прикрепвали запалени свещи и когато костенурките започвали да се движат възниквала приказна феерия.
След монарсите, започвайки от Сюлейман Първи (1494-1566) по лалетата се увличат и знатните велможи. В периода на управление на Ахмед III лалетата заемат първо място сред отглежданите цветя и по-късно този период от времее наричан „Времето на лалетата“. Започва първата в историята на цветето истерия по лалетата.
Наложило се да се въведат строги закони за засаждането и продажбата на цветята. Например, забранявало се покупко-продажбата извън столицата. Такъв акт се смятал за престъпление, което се наказвало с изгонване от страната. Разнасяли се слухове, че цветето се цени повече от човешкия живот.
В Европа лалетата попадат през втората половина на ХVI благодарение старанията на Огир Гизелин дьо Бусбек, посланик на австрийския император Фердинанд в Османската империя. Бил е прекрасен човек, който се е интересувал от история, археология и биология, обичал да пътешества.
За лалето в пътните си бележки пише: „Прекарвайки един скучен ден в Адрианопол, продължаваме по-нататък за да достигнем близкия Константинопол. По пътя навсякъде срещахме много нарциси, зюмбюли и цветя, които турците наричаха „тулипи“… Те не миришат, издават съвсем слаб аромат. Турците се грижат много добре за тези цветя. Колкото и да са пресметливи, дават мило и драго за това изключително красиво цвете“.
В отчета, който изпраща до Виена, дьо Бусбек съобщава за лалетата, а след това изпраща една партида луковици и семена, които започват да отглеждат във Виенската градина за лекарствени растения, ръководена от професора по ботаника к. Клузиус. Видният учен се увличал от селекция и резултатите от своите опити изпращал на многочислените си приятели и близки.
Много скоро те попадат в ръцете на търговците, които разпространили стоката си не само в Австрия, но и в Англия, Франция, Чехия и Германия. Особено активни били венецианските търговци. Другият начин на разпространение е бил чрез кражби от кралските градини, а също така и от градината на добряка-селекционер Клузиус.
Истината е, че лалета са започнали да отглеждат само високопоставени особи, така че те стават символ на богатство и знатност. Сред страстните почитатели на тези цветя са австрийския император Франц ІІ, кардинал дьо Ришельо, свободолюбивия Волтер, френският крал Людовик ХVІІІ. Последният дори устройвал празници на лалето във Версай, на които най-знаменитите любители на цветя и градинари представяли своите постижения.
В Холандия първите екземпляри се появяват през 1570 година, когато същият К. Клузиус приема предложение да работи там. Толкова много харесват лалетата, че започва истинска истерия около тях. А това довело до неистова спекула на пазара за цветя.
Цената за една луковица се вдигнала неимоверно – равнявала се на стойността на 2 товара пшеница, 4 товара сено, 4 охранени бика или охранени свине, 12 овце, 4 бъчви бира, 3 качета краве масло, 500 кг кашкавал, 1 легло, 1 костюм и 1 сребърна купа за добавка. В центъра на Амстердам и досега стои огромна къща закупена за … 3 (!) луковици.
Навсякъде се водели подмолни борсови игри. Неминуемо накрая предлагането превишило нуждите и много търговци фалират. Силно са пострадали и тези, които са спекулирали с кредити. Правителството било принудено да вземе сериозни общодържавни мерки. През април 1637 година е приет закон за твърди цени на луковиците, а всякакви други условия на сделки за луковиците на лалетата се признават за незаконни, а спекулацията да се наказва със солидни наказания. Не бива да премълчаваме и за жертвите на манията за лалета, които толкова намразили безобидните цветя, че започнали безпощадно да ги унищожават. Каква драма…
Първите писмени свидетелства за съществуването им датират от IX век в староперсийската литература. Турците заимстват култивирането на лалета от персите. Лалето е пренесено от Мала Азия в Европа през XVI век. Българското название „лале“ произлиза от турски и персийски, а латинската „tulipa“ - от турската дума „тюрбан“. По късно, през 1593 г., французинът Чарлз дьо Леклюз разпространява лалетата в Холандия. Към края на XVI век Холандия се превръща в център за отглеждане на луковични растения, най-вече лалета. В наши дни лалето е национален символ на тази страна. Днес Холандия е най-големият износител на цветя и контролира близо 80 % от търговията с лалета.
Видове лалета:
Простоцветни късноцъфтящи: Цветовете са елегантно изтеглени, с цилиндрична форма и различни багри, украсяващи цветоносно стъбло с височина до 60 cm. Всички сортове са подходящи за парково отглеждане. Примерни сортове: “Aristokrat”, “Baccuhus”, “Luis XIV”, “ Queen of Night” и много други не по-малко красиви.
Ресничести: Сортове от тази група са пъстроцветни с много фино нарязани крайчета на периферията. Имат екзотичен вид, напомнят орхидеите. Украсяват паркове и градини. ”Bellflower” с розов цвят; ”Maja” с жълт свят; ”Noranda” с червена багра.
Зеленоцветни лалета: Пъстроцветни с частично зелена багра на перигона, който понякога е леко асиметричен. Подходящи са за зацветяване на открити площи, както и за получаване на рязан цвят. ”Hummingbird” е с патешкожълта багра със зелен кант; ”Greenland” има млечнорозов цвят със зелена багра от външната страна на перигона.
Лалета Рембрант: Това са двубагрени сортове, които някога са били високо ценени ( наречени са на имено на известния художник, който първи ги нарисува), а сега са почти на изчезване, тъй като пъстролистието предизвикано от вируси е било силно застъпено. Развиват се само сортовете, които са пъстроцветни мутации, което се познава по цветните пламъци, появяващи се закономерно във всички цветове на насаждението. ”Montgomery” – цветът му е бял с червени пламъци; ”San Marino” – червен цвят с жълти пламъци; ”Cordell Hull” – кървавочервен с бели пламъци.
Папагалови: Оригинални, причудливи цветове с къдрави перигони. Тези качества се предават само при размножаване с луковици. Въпреки че те са получени от сортове с прости цветове при кръстосване с други сортове, папагаловите черти не се запазват. За рязан цвят и за групово засаждане. ”Black Parrat” – с кафяво-червен цвят; ”Bird of Paradise” – червен с жълт кант; ”Red Champion” – отвътре перигонът е червен, отвън – розово-червен, силно нагънат. Дънцето е кремавобяло с кант, тичинковите дръжки сиви, а тучинките черно-пурпурни.
Кичести късни: Тук се включват сортове с кичести цветове, подобни на божура, затова ги наричат и божуровидни. Високи са до 60 см. Препоръчват се за цветни лехи и паркове. ”Uncle Tom” – с много кичест кадифено тъмночервен цвят; ”Eros” – пастелнорозов; ”Bonansa” – карминеночервен с жълти краища.
Включва около 150 вида тревисти растения, разпространени в Южна Европа, Северна Африка, Близкия изток и Централна Азия с най-голямо разнообразие в Памир, Хиндукуш и степните области на Казахстан. Лалетата се отглеждат масово като декоративни растения, като повечето култивирани подвидове, хибриди и култивари са базирани на вида Tulipa gesneriana.
Раzмножават се чрез луковички. Дивите лалета се култивират, за да бъдат отгледани градинските лалета. В продължение на повече от 400 години са добити няколко хиляди сорта лалета.
Първите писмени сведения за тях са от ХІ-ХІІ век. Открита е рисунка на лале в библейски ръкопис от това време. На Изток казват: „Това цвете няма аромат, както паунът – песен. Така лалето се е прочуло с прекрасните си цветове, както паунът с необикновеното си оперение“. Немалко предания са дошли до нас от древните векове.
Историята на отглеждането започва от Персия, където цветето отначало се е наричало „дюлбаш“, т.е. тюрбан. По-късно Хафиз казва: „С неговата девствена прелест не може да се сравнява дори и розата“.
От Персия лалето попада в Турция където веднага става султански любимец. Султаните са имали в градините си цели килими от цветя. Вечер, когато става тъмно, по време на устроените пиршества под открито небе, пускали костенурки между цветята. На гърбовете им прикрепвали запалени свещи и когато костенурките започвали да се движат възниквала приказна феерия.
След монарсите, започвайки от Сюлейман Първи (1494-1566) по лалетата се увличат и знатните велможи. В периода на управление на Ахмед III лалетата заемат първо място сред отглежданите цветя и по-късно този период от времее наричан „Времето на лалетата“. Започва първата в историята на цветето истерия по лалетата.
Наложило се да се въведат строги закони за засаждането и продажбата на цветята. Например, забранявало се покупко-продажбата извън столицата. Такъв акт се смятал за престъпление, което се наказвало с изгонване от страната. Разнасяли се слухове, че цветето се цени повече от човешкия живот.
В Европа лалетата попадат през втората половина на ХVI благодарение старанията на Огир Гизелин дьо Бусбек, посланик на австрийския император Фердинанд в Османската империя. Бил е прекрасен човек, който се е интересувал от история, археология и биология, обичал да пътешества.
За лалето в пътните си бележки пише: „Прекарвайки един скучен ден в Адрианопол, продължаваме по-нататък за да достигнем близкия Константинопол. По пътя навсякъде срещахме много нарциси, зюмбюли и цветя, които турците наричаха „тулипи“… Те не миришат, издават съвсем слаб аромат. Турците се грижат много добре за тези цветя. Колкото и да са пресметливи, дават мило и драго за това изключително красиво цвете“.
В отчета, който изпраща до Виена, дьо Бусбек съобщава за лалетата, а след това изпраща една партида луковици и семена, които започват да отглеждат във Виенската градина за лекарствени растения, ръководена от професора по ботаника к. Клузиус. Видният учен се увличал от селекция и резултатите от своите опити изпращал на многочислените си приятели и близки.
Много скоро те попадат в ръцете на търговците, които разпространили стоката си не само в Австрия, но и в Англия, Франция, Чехия и Германия. Особено активни били венецианските търговци. Другият начин на разпространение е бил чрез кражби от кралските градини, а също така и от градината на добряка-селекционер Клузиус.
Истината е, че лалета са започнали да отглеждат само високопоставени особи, така че те стават символ на богатство и знатност. Сред страстните почитатели на тези цветя са австрийския император Франц ІІ, кардинал дьо Ришельо, свободолюбивия Волтер, френският крал Людовик ХVІІІ. Последният дори устройвал празници на лалето във Версай, на които най-знаменитите любители на цветя и градинари представяли своите постижения.
В Холандия първите екземпляри се появяват през 1570 година, когато същият К. Клузиус приема предложение да работи там. Толкова много харесват лалетата, че започва истинска истерия около тях. А това довело до неистова спекула на пазара за цветя.
Цената за една луковица се вдигнала неимоверно – равнявала се на стойността на 2 товара пшеница, 4 товара сено, 4 охранени бика или охранени свине, 12 овце, 4 бъчви бира, 3 качета краве масло, 500 кг кашкавал, 1 легло, 1 костюм и 1 сребърна купа за добавка. В центъра на Амстердам и досега стои огромна къща закупена за … 3 (!) луковици.
Навсякъде се водели подмолни борсови игри. Неминуемо накрая предлагането превишило нуждите и много търговци фалират. Силно са пострадали и тези, които са спекулирали с кредити. Правителството било принудено да вземе сериозни общодържавни мерки. През април 1637 година е приет закон за твърди цени на луковиците, а всякакви други условия на сделки за луковиците на лалетата се признават за незаконни, а спекулацията да се наказва със солидни наказания. Не бива да премълчаваме и за жертвите на манията за лалета, които толкова намразили безобидните цветя, че започнали безпощадно да ги унищожават. Каква драма…
Първите писмени свидетелства за съществуването им датират от IX век в староперсийската литература. Турците заимстват култивирането на лалета от персите. Лалето е пренесено от Мала Азия в Европа през XVI век. Българското название „лале“ произлиза от турски и персийски, а латинската „tulipa“ - от турската дума „тюрбан“. По късно, през 1593 г., французинът Чарлз дьо Леклюз разпространява лалетата в Холандия. Към края на XVI век Холандия се превръща в център за отглеждане на луковични растения, най-вече лалета. В наши дни лалето е национален символ на тази страна. Днес Холандия е най-големият износител на цветя и контролира близо 80 % от търговията с лалета.
Видове лалета:
Простоцветни късноцъфтящи: Цветовете са елегантно изтеглени, с цилиндрична форма и различни багри, украсяващи цветоносно стъбло с височина до 60 cm. Всички сортове са подходящи за парково отглеждане. Примерни сортове: “Aristokrat”, “Baccuhus”, “Luis XIV”, “ Queen of Night” и много други не по-малко красиви.
Ресничести: Сортове от тази група са пъстроцветни с много фино нарязани крайчета на периферията. Имат екзотичен вид, напомнят орхидеите. Украсяват паркове и градини. ”Bellflower” с розов цвят; ”Maja” с жълт свят; ”Noranda” с червена багра.
Зеленоцветни лалета: Пъстроцветни с частично зелена багра на перигона, който понякога е леко асиметричен. Подходящи са за зацветяване на открити площи, както и за получаване на рязан цвят. ”Hummingbird” е с патешкожълта багра със зелен кант; ”Greenland” има млечнорозов цвят със зелена багра от външната страна на перигона.
Лалета Рембрант: Това са двубагрени сортове, които някога са били високо ценени ( наречени са на имено на известния художник, който първи ги нарисува), а сега са почти на изчезване, тъй като пъстролистието предизвикано от вируси е било силно застъпено. Развиват се само сортовете, които са пъстроцветни мутации, което се познава по цветните пламъци, появяващи се закономерно във всички цветове на насаждението. ”Montgomery” – цветът му е бял с червени пламъци; ”San Marino” – червен цвят с жълти пламъци; ”Cordell Hull” – кървавочервен с бели пламъци.
Папагалови: Оригинални, причудливи цветове с къдрави перигони. Тези качества се предават само при размножаване с луковици. Въпреки че те са получени от сортове с прости цветове при кръстосване с други сортове, папагаловите черти не се запазват. За рязан цвят и за групово засаждане. ”Black Parrat” – с кафяво-червен цвят; ”Bird of Paradise” – червен с жълт кант; ”Red Champion” – отвътре перигонът е червен, отвън – розово-червен, силно нагънат. Дънцето е кремавобяло с кант, тичинковите дръжки сиви, а тучинките черно-пурпурни.
Кичести късни: Тук се включват сортове с кичести цветове, подобни на божура, затова ги наричат и божуровидни. Високи са до 60 см. Препоръчват се за цветни лехи и паркове. ”Uncle Tom” – с много кичест кадифено тъмночервен цвят; ”Eros” – пастелнорозов; ”Bonansa” – карминеночервен с жълти краища.